Основно училище ,,Христо Ботев“ е училище с богата традиция и светла история, отразена в две емблематични статии за неговото развитие.
УЧЕБНОТО ДЕЛО В РЕСЕН
Иван Йосифов – директор от 1973 г. – 1989г. – статия във в-к „Зора“ – 20.12.1973г. бр. 20, год. II
Началото на учебното дело в Ресен се слага в 1828 г.
Открива се първото частно училище. То просъществувало до 1836 година, в която го замества килийното училище. Но последното не могло напълно да задоволи изискванията и потребностите на ресенчани и те решават да се сдобият със светско училище. Такова е открито през 1873 година, а през следващата 1874г. започва изграждането на нова голяма учебна сграда, наричана и до днес от населението „Шареното училище“. Първият учител тук е Димо Рогев
След Освобождението броят на учениците постоянно се увеличава и Шареното училище се .оказва тясно, недостатъчно за разгръщане на културно-просветна дейност. В него постъпват като учители и местни хора, които полагат и по-големи грижи за просветата – Иван А. Пъневски, , Елефтер Георгиев, Симеон Христов и др. През 1892г. със средства, събрани доброволно от населението и малка помощ от държавата, се появява нова училищна сграда за начално училище, наречено „Кирил и Методий“. Малко по-късно към него бива открит и пети клас. През 1901г.се открива районна прогимназия, с директор прогресивния учител и патриот Тихомир Наследников. В нея се обучават и децата от селищата Хотница, Никюп, Паскалевец, Дичин, Водолей. По това време тук учителстват Христо Курдов, Атанас Илчев, Сотир Зринов и др. родолюбиви хора. През 18911г. прогимназията се установява в бившата сграда на общината. След 1921г., когато прогимназиалното образование става задължително със закон след реформите на правителството на Ал. Стамболийски, учениците от околните села започват да учат на място и в Ресен се създават по-добри условия за просвещаване на децата и културното издигане на жителите на селото. По време на деветоюнския преврат през 1923г. учителите с прогресивни възгледи Михаил Радев, Димитър Енев и Енчо Каланов са уволнени, а Сотир Зринов е зверски убит.
През 1924 – 1927 година
Налага се да се построи още една двуетажна училищна сграда – сградата на училище „Христо Ботев“. Тя има осем учебни стаи, физкултурен салон и други помещения. Засилва се учебно-възпитателната работа. Особено полезна е тя в основното училище „Кирил и Методий4, където неуморно работят Георги Манолов, Симеон Тончев и други. Забележителна е дейността на ученици и учители в областта на художествената самодейност. Сформира се оркестър от цигулки и флейти, слага се началото на театрално и оперетно изкуство с оперетката „Болният учител“, изнасят се програми пред родителите.
След 1944 година
Създава се съвременна за времето си материално-техническа база, подготвят се квалифицирани учителски кадри, които да преподават. Във връзка с реализирането на големите и разнообразни задачи, които се поставят пред образованието през периода 1960-1965 година със средства от самооблагането и доброволния труд на всички родители – жители на Ресен започва разширението на основното училище. Това създава условия за провеждане на добре организирана учебно-възпитателна работа. Обзавеждат се с учебни пособия и помагала учебните кабинети по история, пеене и музика, биология, български език, руски език, химия, физика, кинозала. Разкрита е и към училището ученическа библиотека, която подпомага и учители, и ученици. Много учители работят всеотдайно и създават свой педагогически опит, който споделят на окръжни конференции, изнасят открити уроци пред учители от окръга. Такива са Лилия Славчева, Райна Божкова, Миньо Тодоров, Иван Йосифов, Александър Попов, Йордан Божков и др. С постигнатите успехи училището заема 2-ро място в петия републикански преглед – 1958 г. В селото започват да идват много учителски колективи от различни окръзи и София, за да се запознаят с опита на колектива на ОУ „Христо Ботев“ с директор Йордан Божков. Само за две години училището е посетено от около 154 колектива, пред които са изнесени открити уроци с технически средства. Учителският колектив подема борба с второгодничеството и го свежда до минимум. Повишава се ежегодния среден успех на учениците, а почти 100% от завършилите продължават образованието си в гимназии, техникуми, професионално-технически училища.
Развива се и художествената самодейност – изграждат се нови ученически състави – хоров и духов, певчески групи и др. Започва създаването на физкултурен комплекс, водоснабдяване на училището, подобряване на вътрешния и външния му вид. По плана на МНП и окръжния отдел „ Просвета“ през учебната 1970-1971 година в ОУ „Христо Ботев“ е организирано целодневно обучение на учениците от 1.и 2. клас, а през следващата то се въвежда и при 3.и 4. клас. Децата получават обяд в стола на ТКЗС, което осигурява безплатна храна на тези, чиито родители работят в селското стопанство, а на останалите плащат предприятията, в които работят техните родители. Целодневната организация осигурява режим на подрастващите, постоянен контрол и по-продължителна възпитателна работа, съчетана с културно-масови мероприятия, колективни посещения на филми, излети, игри, състезания и др.
За осъществяване на пълноценна възпитателна работа и възможност на родителите да участват активно в производствената и обществената дейности, е видяна необходимостта от създаване на целодневни детски градини. С оглед на това в селото се построява от 1973г. до 1976г. целодневна детска градина с капацитет от 100 места и 40 в детска ясла.
Осъзнава се необходимостта училището да осигури високо образование на цялото младо поколение в единното всеобщо средно образование. С оглед подобряване подготовката на учениците се предвижда в следващите години обучението на четвъртокласниците да се възложи на учители от прогимназиалния курс. Предвижда се целодневното обучение да обхване и прогимназиалния курс, което да доведе до по-качествено образование.
ОТ ШАРЕНОТО УЧИЛИЩЕ ДО ПОЛУИНТЕРНАТА
Стефка Янъкова и Бойко Бойков, статия във в-к „Земеделско знаме“ 24.051975 г. – бр. 101, година LXXIII
„…Отвореното пръв път училище в Ресенската учебна община датира от 1828 година. В 1836 година се построила църква и при нея една килия, която служела за училище…
През есента на 1873г. в с. Ресен дошел нов учител, именувал се Димо Рогев от Лясковец. Той е учител пръв в нашата учебна община. Почнал да учи на говорим български език… На пролетта през 1876 г. бил взет от училище и откаран в Търновския затвор, като замесен във въстаническото движение…“
Из Летописната книга на училището
- Шепотът на вехтите страници
- Трудното и благородно изкуство на учителя
Шумолят вехтите страници, изписани с неравен почерк. В редовете им се преплитат съдби на хора, отдали всичко – младост, сили, живот на общото българско дело, свобода, просвета, култура. Вехти страници, изпълнени с родолюбие и национално самочувствие. Историята е съхранила делата като наниз от бисери, блестящи и непомръкващи.
Единият от тях е Шареното училище. Така го знаят ресенчани и днес, превърнато в музей. Само да го знаят ли? Не, обичат го! И тази обич се ражда още тогава, през една лунна нощ на 1873 година, когато струпаният в съседни къщи строителен материал се вгражда във втория етаж на любимото училище. А са нямали право на това – законът на поробителя е запрещавал българска сграда да се извисява повече от един приземен етаж!
И то, училището, изписано и резбовано от ресенски и тревненски майстори, става център не само на селото, но и на душите. Ослепително блясва пламъкът. Очите се отварят за просвета и въстание… И ще съзрат в класната стая на 14 априлий1876г. как белезниците щракват върху ръцете на техния учител Димитър Рогев. Провал? Не, семето, посято в душите, ще поникне. Ще го поемат ръцете, държали калема, който е напътствал даскалът, ще го ороси кръвта от сърцата, в които пак той е разпалил бунта!
Шареното училище… Днес то е музей, в който една от залите, Тържествената, с искрящото резбовано слънце на тавана, е отделена на историята на просветното дело в Ресенска община. Историята… Не, това не е само история, защото и днешните ученици разлистват с не по-малко любознание учебници по география и естествознание от 1874 година… И в сърцата им се ражда гордостта!
Шепотът на вехтите страници на Летописната книга за отколешни традиции: 1924 г. – 1927 г. – построена нова сграда на основно училище „Христо Ботев“, 1925 година – открива се практическо земеделско училище, което с прекъсване съществува до 1954г., непосредствено след 09.09.1944г. – смесена реална гимназия, 1964г. – разширение на основното училище, което през 1971 г. е превърнато в полуинтернат…
-Полуинтернатната система позволява родителите изцяло да се освободят от грижите за обучението на своите деца и да съсредоточат силите си в работата – споделя директорът на ресенското училище Иван Йосифов. – В момента 42-ма учители обучават 380 деца. Гордеем се с нашите кабинети по химия, история, биология, литература, руски език.
Впрочем съвременната кабинетна система на обучение се роди в село Ресен! Още през 1964година тук стана национално съвещание, посветено на този проблем, на което учителите от Ресен запознаха своите колегиот цялата страна с реализираната идея за кабинетно обучение.
И наистина с подредбата на тези кабинети би се гордяло всяко училище. Светли стаи, строго подредени шкафове, изпълнени с материали за онагледяване по различни дисциплини.
Току-що е завършил урокът по литература в 6.клас. Събрани около своята учителка Милка Йосифова, учениците слушат последните й разяснения за подготовката на следващия час.
-Да се преподава който и да е учебен предмет, а особено литература, е трудно, но и благородно изкуство – споделя с нас Милка Йосифова. – В тези часове се оформя душевността на младия човек, развива се въображението му. Обогатява се то с нови представи, разширява се езиковата му култура…
Усещаме веднага – тази жена гори в работата си! А делата й? От 15 години заедно с учениците си събира народни песни. Досега техният брой е вече 1500! По радиоуредбата на селото тя изнася цикъл от беседи, посветени на местния езиков диалект, които интересуват и стари, и млади…
Младият й колега Андрей Гушев е бил неин ученик. И какви похвални слова изрича той за нея, за благородната й мисия, за любимата си селска учителка! А след това с няколко само думи очертава щрихите на нейните професионални качества:
-Досега съм бил в шест училища, но такова умение като нейното не съм срещал, така добре да съчетаваш „скучната“ граматика с литературата… Това е талант. Нейният опит трябва да се популяризира…
Милка Йосифова, учителката, скромно отрича, сякаш всичко това тя не го е вършила всеки ден. Чувства се неудобно, когато за делата й трябва да се говори празнично, защото и тя е една от тези, които тук горят с чистия и свещен огън на раздаването… Една от многото, защото до нея се нареждат Александър Попов, Блага Минева, Еленка Цонева и останалите, създатели на музейната сбирка в училището, витрината по трудово обучение, библиотеката, опитното селскостопанско поле, където децата се учат на модерно земеделие, спортната площадка…
Събития, събития… Големи и малки, сложили началото или продължили традиция, очертали перспектива, превърнали се в частици от духовния живот на ресенчани. И само тях ли? Ресен е примерът, конкретното събитие, срещата с промените, характерни за развоя на народното българско просветно дело. В неговата история и настояще ще откриете съдбата на хиляди други. УЧИЛИЩЕТО – в своето летоброене то е не само извор на просвета, но и център на духовно извисяване на нацията!